ПРИСЪ̀НВАМ СЕ, -аш се, несв.; присъ̀ня се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Явявам се в съня на някого. На Георги се стори, че току-що покрай него е минало най-красивото видение, което някога се е присънвало пред очите му. А. Гуляшки, Л, 39. Една нощ Света Богородица са присънила на тамошния свещеник и казала му, че при тяхната черкова има един божи човек. Т. Влайков, Пр I, 175.
ПРИСЪ̀НВА МИ СЕ несв.; присъ̀ни ми се св., непрех. 1. Явява ми се нещо или някой на сън; сънувам. Прекара [Ванко] нощта в тежки кошмари. Непрекъснато му се присънваше, че на някакво оживено събрание Васил публично го осъжда. М. Грубешлиева, ПИУ, 73. През нощта спа [Ян Бибиян] тежко и видя мъчителен сън. Присъни му се, че пътува към Луната, възседнал върху гърба на Фют. Елин Пелин, ЯБЛ, 19. Впрочем знаеш ли, исках да ти разкажа един натрапчив сън. На два пъти ми се присънва напоследък. Ем. Манов, ДСР, 255. Присъни ѝ са, че отива с кола на сбор в селото Преслав. Ил. Блъсков, ПБ III, 31. Тии [влъхвите] мислили да идат в Иерусалим и да прикажат за детенцето на Ирода; но през нощта им се присънило от Бога да се не връщат при Ирода, та си отишли от друг път. Д. Манчев, НН (превод), 57. ● Нар.-поет. В съчет.: <н а> с ъ н м и с е п р и с ъ н и. На сън ѝ се присънило: / Чудно дърво чудновато. Нар. прик., СбНУ I, 19. Снощи легнах та заспах, / но сън ми се присъни, / че ми лежиш на ръка. Нар. пес., СбНУ XXV, 59.
2. Обикн. несв. Много силно желая нещо, непрекъснато мисля, мечтая за нещо, обикн. непостижимо. Тогава Катя се готвеше за държавен изпит в София, а нему [на Евстати] толкова се искаше тя да е при него и толкова непостижима му се виждаше тази мечта, че дори се ядоса на себе си: що за детинщини му се присънват! А. Гуляшки, СВ, 146.